4. Какво трябва да имаме предвид, когато планираме комуникация за популяризиране на електронните услуги

Общите изводи от прилагането на експериментални методи за насърчаване на използването на електронни административни услуги, които биха били от полза за институциите при планиране на бъдещи действия, са:

  • Хората, които ползват електронни административни услуги, изразяват много високо одобрение за тях. Това подсказва, че веднъж убедени да преминат към онлайн варианта, те предпочитат да използват него вместо услугата на гише. С други думи, за разлика от практиката в други държави преминаването към електронните в България е устойчиво.

  • Електронният подпис е ограничителен фактор за ползването на тези услуги. За много от хората, особено тези с по-ниски доходи, той прави електронната услуга недостъпна. Дори и за хора с по-високи доходи обаче в много случаи поддържането на електронен подпис е неоправдано поради честотата на употреба – те смятат, че не си струва да го плащат.

  • Макар че мнението им беше поискано за комуникационния формат (видео инструкция, подкаст, симулация), хората по-често използваха възможността да критикуват не него, а самата услуга. Това показва, че гражданите все още имат проблеми с този род услуги, които трябва да бъдат чути и адресирани (положителен пример за такава реакция получихме по повод услуга на Българската народна банка).

  • Интервюираните използваха предоставената им възможност за изказване на мнение, за да зададат въпросите си по неизяснени аспекти. Както се вижда и от т.4 по-горе, много от услугите – независимо електронни или не – са съпътствани от редица неясноти и въпроси, на които гражданите трудно намират отговор.

  • Сред гражданите има общо недоверие, че процедурата работи. Това недоверие не се дължи на непосредствен опит, а по-скоро на общо възприятие, донякъде предразсъдък, че публичната администрация принципно не работи добре. Недоверието към ЕАУ е отражение на недоверието и към административната система като цяло.

  • Има множество признаци за това, че хората са склонни да се придържат към рутинното си поведение. Вероятността те сами да направят каквито и да е промени в навиците си не е голяма, или поне за преобладаващата част от населението. Предизвикването на промени изисква целенасочено усилие.