На теория, за да стимулират посещенията и да увеличат броя на деца/учащи посетители на своите експозиции. Музеите създават собствени светове. Да прочетеш или да слушаш за предметите от дадена епоха не е равнозначно на това да ги видиш. Със своите артефакти и разкази, които онагледяват историята, музеите създават уникална позитивна среда за придобиване на знания и обогатяване на представите на младежите за света.
Семейните билети са израз на осъзнатата мисия на културните институции да съхраняват и социализират културното наследство и съвременните артефакти.
На практика, според Закона за културното наследство цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор. Регулацията дефинира „семеен билет“ като формат за насърчаване на семейните посещения като част от възпитанието, което се придобива в семейството. Културните институти, които са заявили своя мисия, се приобщават към тази цел с формулировки като „обществени средища за култура и образование, желано място за деца, развитие на диалог с аудиториите, съучастие“.
Нашата проверка с подбор на случаен принцип на общински музеи и галерии от всички области на страната показа, че разбирането за семеен билет има немалко вариации и това само по себе си не е необичайно. Също така не би било проблем, ако вместо да поощрява посещенията на семейства не създаваше препятствия.
Употребата на думата „родители“ например (Варна, Пловдив, Видин, Плевен, Враца, Велико Търново, Разград) изключва възможността друг възрастен, да кажем баба и/или дядо, които се грижат за отглеждането и възпитанието[1], да заведат деца на посещение в музей на преференциалната цена на семейния билет.
Още по-ограничителна е формулировката „двама родители“ (отново в гореизброените области), защото 2 жени или 2-ма мъже с деца (напълно възможна конфигурация на разширеното семейство) не могат да ползват билета. Подобен отказ регистрирахме в Пловдив и Габрово с основанието, че не отговарят на определението „двама родители“.
Там, където думата родители е заменена с думата „възрастни“, шансовете на посетителите да получат семеен билет са по-големи, но тук се появява ограничението с броя на децата. Те трябва да са 2 (Силистра, Смолян, Шумен), до 3 (Благоевград, Плевен, Враца, Велико Търново) или цената на семейния билет е обвързана с броя им (Пазарджик).
Дори Природонаучният музей при БАН, който е определил мисията си като образователна и популяризаторска, допуска „не повече от 2 деца“.
Има, разбира се, много места където подобни ограничения не са поставени (София, Сливен, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Ямбол, Добрич, Монтана, Русе, Търговище, Бургас, Перник, Кюстендил, Ловеч) и това е окуражително. Но дали очакваните финансови постъпления, ако приемем, че това е основанието за ограничаване на използването на семейни билети, се равняват на очаквания образователен и възпитателен ефект върху следващите поколения?