Съдебната система в България е проблематична от десетилетия – причина за ожесточени политически спорове, за критика от страна на Европейската комисия и посолствата на различни държави. Прокуратурата и в по-малка степен съдът от своя страна докладват поредица от постигнати резултати. Защо тогава напрежението продължава?
Ето какво ни показват данните (за интерактивните карти са използвани представителни данни от Евробарометър (редовен и специален) и EU Justice Scoreboard. Използвани са данни за стандартните показатели за съдебната система ефективност и независимост, като резултатите са поставени в сравнителен европейски контекст.
Първата двойка карти проверява дали действително ситуацията със съдебната власт е по-проблематична от тази с изпълнителната власт през показателя за доверие. За последните пет години доверието в правителството в България е с променливи стойности в зависимост от конюнктурата, но остава в отрицателната част на скалата. То не се различава категорично от състоянието в другите държави членки на ЕС, където промените в доверието са много по-динамични според вида на управлението, а мненията са устойчиво неутрални към положителни единствено в страните от Северна Европа.
При данните за доверие в съдебната система обаче наблюдаваме категорична разлика между стойностите за България и тези за останалите европейски държави. България изпъква на картата с изключително ниска степен на доверие, която не се променя през целия обхванат период (2016-2021 г.). Този резултат е сравним единствено с резултата на Хърватия.
Втората двойка карти илюстрира резултатите по два основни показателя за ефективност на съдебната система – средно претеглено време за разрешаване на граждански, търговски, административни и други дела (първа инстанция в дни) и брой висящи дела по на граждански, търговски, административни и други производства (първа инстанция на 100 жители). По първия показател „време за разрешаване на делата“ от 2010 г. насам българският съд демонстрира забележително висока ефективност, която го поставя наравно с или по-високо на скалата от повечето държави членки. В общоевропейски план държавите се разполагат преобладаващо в средата на скалата или в положителната й част.
По втория показател „брой висящи дела“ България отново стои стабилно сред водещите държави в Европа без флуктуации във времето. С изключение на Швеция и Балтийските страни, повечето държави членки регистрират резки колебания в стойностите през периода.
Очевидният извод е, че българската съдебна система се отличава с висока степен на ефективност.
Третата двойка карти показва резултати от проучванията за независимост на съдебната система. Тук също са избрани два основни индикатора, като между тях има много висока степен на корелация (от -0.72 в началото до -0.75 в края на изследвания период), с други думи показват консистентност на резултатите. Първият показател „усещане у хората за независимост на съдебната система“ определя категорично съдебната система в България в периода 2016 – 2021 г. като зависима. Това е сравнимо с държави като Италия, Хърватия, Полша, Словакия. Най-високо е усещането за независимост на правосъдието у хората в северноевропейските държави (Швеция, Дания, Финландия, Нидерландия) и в Ирландия и Германия.
По втория показател за независимост „възприятие за борба с корупцията по високите етажи на властта“ българските граждани са изказали крайно отрицателни мнения за недостатъчна борба с корупцията за изминалия близо 10-годишен период. Този проблем се наблюдава с различна сила в цяла Европа, с по-голяма сила във Франция и Испания (в резултат на оповестени разкрития) и в Латвия и Литва.
И тъй, какво ни казват данните? Казват ни, че българският съд работи ефективно, но българското правосъдие се възприема като зависимо, което го прави несправедливо.
А това променя всичко.
