Насилието срещу жени и проявата му сексуално насилие е нарушение на човешките права и много сериозен проблем на общественото здраве.
Според данните на Световната здравна организация в световен мащаб всяка трета жена е била подложена на такъв вид насилие поне веднъж в живота си и в повечето от случаите става дума за насилие от страна на партньора.
По определението на международните организации насилието от страна на интимен партньор (настоящ или бивш) представлява поведение, което причинява физически, сексуални или психологически вреди, включително агресия, сексуална принуда, психологически тормоз и контролиращо поведение.
Изследванията на ООН разкриват, че голяма част от този вид насилие не се докладва и не се регистрира официално. Затова организацията комбинира полицейската статистика с анкетни проучвания. Резултатите показват, че едва една-трета от жертвите на насилие от страна на партньор и една четвърт от жертвите на насилие от лице, различно от партньора, се обръщат към полицията или към организация за подкрепа и това са най-тежките случаи.
В европейското изследване, проведено от Евростат за измерване на насилието, основано на пол по определението на Истанбулската конвенция броят на жените, заявили, че са били жертви на сексуално насилие през последните 5 години е много по-висок от броя на сигналите за сексуално насилие, подадени в полицията. Във вълната от 2021 г., която обхваща 5 държави (сред които и България) броят на сигналите за насилие, регистрирани от полицията, е под 5% от общия брой на жените, които са казали в проучването, че са преживели насилие. В методологията на изследването Евростат предупреждава, че данните трябва да бъдат възприемани като приближение на реалното разпространение на явлението, тъй като зависят от желанието на респондентите да споделят своето преживяване.
Самите данни показват следното:
По признак „Психическо насилие“ (диаграма Относителен дял на жените, преживели насилие от интимен партньор, синя линия) България е с най-нисък дял сред държавите от Европейското икономическо пространство (и Великобритания).
По признак „Физическо насилие“ (диаграма Относителен дял на жените, преживели насилие от интимен партньор, оранжева линия) България е с най-нисък дял сред държавите от Европейското икономическо пространство (и Великобритания) заедно с Португалия
По признак „Физическо и сексуално насилие“ (диаграма Относителен дял на жените, преживели насилие от интимен партньор, сива линия) България е с най-нисък дял в Европа сред държавите от Европейското икономическо пространство (и Великобритания).
Всички данни върху тази диаграма се отнасят до насилие, упражнено от интимен партньор.
Другата диаграма показва резултатите за упражнено насилие независимо от извършителя.
Първото, което прави впечатление при сравнение между двете графики е, че случаите на насилие от страна на интимен партньор са много повече от случаите на насилие, упражнено от друг извършител.
Но изводът от ключово значение е, че в сравнителен план проблемът с насилие върху жени видимо е най-малък в България сред всички европейски държави. Възможно ли е това?
През януари 2024 г. беше проведена конференция, посветена на противодействието на домашното насилие, на която МВР оповести, че над 20 жени са убити от мъже в България през предходната година, а регистрираните случаи на домашно насилие са близо 1400. Сериозен ръст е бил регистриран и при сигналите за домашно насилие – 1359 случая до този момент на годината спрямо 749 през предходната. “81,4% увеличение на проявите на агресия в домашни условия, това е изключително обезпокоително”, коментира главният секретар на МВР.
Полицейската статистика подсказва, че вероятността относителният дял на насилие срещу жени в България да е най-ниският в цяла Европа е малка. Което от своя страна показва, че стойностите на диаграмите са подценени. Причината за това не е в Евростат, а в нагласите и възприятията на респондентите.
За да проверим достоверността на подобен извод, разглеждаме факторите за агресивно поведение към жени от страна на мъжете.
Световната здравна организация разделя факторите, свързани с насилието срещу жени, на проблеми на личността, семейството, общността и обществото като цяло.
Личностните фактори за агресивно поведение са ниско ниво на образование, преживян тормоз и сексуално насилие в детството, прекомерна употреба на алкохол, злоупотреба с наркотични вещества, емоционална нестабилност, личностно антисоциално разстройство.
Семейните фактори за агресивно поведение са насилие в семейството, неразбирателство и неудовлетвореност от брака, затруднена комуникация между партньорите.
Общностните фактори за агресивно поведение са норми на общността, които привилегироват или дават по-висок статут на мъжете спрямо жените; норми на общността, според които насилието спрямо жени е приемливо; липса на реално равенство между половете.
С прилагане на статистически метод проверяваме дали има връзка (корелация) между данните за насилие по трите признака и данни от личностния спектър. Използваме данни, които са налични, а именно прекомерна употреба на алкохол, злоупотреба с наркотични вещества, личностно разстройство (депресия) и ниско ниво на образование,
Изчисленията показват липса на корелация (свързаност) между насилието и проблемите на личността. Тук трябва да уточним, че тези данни също се възприемат като приближение, тъй като събирането им се основава на доброволно съобщаване. В тази ситуация изчисленията за наличие на корелация не могат да бъдат контролирани по никакъв признак.
Възможен извод при това състояние на информацията е, че доминира влиянието на обществените норми за толерантност към насилието и степента на неговата нормализация в рамките на семейството. Резултатите, които се получават за България, са в подкрепа на заключенията на редица международни организации, изследователски институции, Съветът на Европа и т.н. които твърдят, че сексистките нагласи в обществото легитимират насилието. Те се поддържат от стереотипите и предразсъдъците, нормите за женственост и мъжественост, разбирането за семейното пространство като контролирано от мъжа и общото приемане на насилието като приемлив начин за разрешаване на конфликти и себеутвърждаване.
Нелицеприятният извод от илюстрираните проучвания е, че обществената среда в България не просто възпроизвежда грозното явление насилие над жени, но и изкривява статистиката.